Хидрогеологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев настоява водата да бъде третирана като стратегически ресурс за националната сигурност, а не като секторен проблем. В интервю той подчертава, че България трябва да разглежда водата не само като ресурс за питейни нужди, но и като ключов фактор за икономическото развитие и сигурност.

Личев подчертава, че отговорността за управлението на водите е разпиляна между няколко министерства и агенции, което води до размити отговорности и липса на координация. Според него е необходимо създаването на единен, публичен Воден баланс на България, който да дава реална картина за наличните водни ресурси и тяхното потребление.

Сериозен проблем според Личев са загубите във ВиК мрежата, които надхвърлят 60%. Той определя това като системен провал в управлението и призовава за спешна модернизация на водопреносната инфраструктура. „Това е ресурс, който изтича пред очите ни и ние не можем да си позволим този лукс“, коментира той.

Личев смята, че ключовият проблем не е недостигът на вода, а липсата на работеща напоителна система. „Загубата на напоителната система е стратегическа грешка. Това доведе до изоставяне на земеделски земи и до огромни загуби за икономиката“, посочва той.

Като стратегически решения за питейно водоснабдяване Личев определя язовирите Въча, Тракиец и Цонево. Той подчертава, че възстановяването на напоителните системи е приоритет, като дава за пример стартиралите през 2025 г. дейности по възстановяване на напоителните системи от река Дунав, където до поливния сезон на 2027 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация четири възстановени помпени станции. Очакваната площ за напояване е около 30 000 декара.

Личев обръща внимание и на необходимостта от деполитизация на ВиК и напоителните системи. „Те трябва да се управляват професионално, а не да бъдат използвани за разпределение на постове и облаги“, смята той.

По отношение на енергийните проекти, Личев посочи, че Хидрокомплекс Никопол – Турну Мъгуреле е с прогнозна стойност около 6 млрд. евро и мощност 840 MW, а каскада Горна Арда би осигурила допълнителни 175 MW чиста електроенергия. Той спомена и 10 нови потенциални локации за ПАВЕЦ, включително „Чаира 2“, „Доспат“, „Батак“ и „Яденица“.

Специално за Южното Черноморие, Личев подчертава, че стратегическите мерки за осигуряване на вода са свързани с изграждането на язовирите „Раков дол“ и „Индже войвода“. Той обаче отбелязва, че докладът на МОСВ от март 2026 г. не съдържа конкретно описание на проблемите с водоснабдяването в Плевен, Ловеч и Южното Черноморие, което според него е пропуск.

В заключение, Асен Личев настоява за промяна в националната стратегия за управление на водите – от секторен подход към стратегически, с ясни приоритети, модернизация на инфраструктурата и възстановяване на напоителните системи. „Водата е живот и сигурност. Трябва да я ценим и управляваме отговорно“, обобщава той.