Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел – достатъчно е една сила да е нова, за да стане първа

Предсрочните парламентарни избори в България оставиха траен отпечатък върху политическия живот на страната. В обширно интервю за в. „168 часа“ медийният експерт и председател на „Кръг 11“ Георги Лозанов разгръща своята гледна точка за резултатите, за победата на Румен Радев и коалиция „Прогресивна България“, както и за рисковете пред демокрацията и съдебната реформа. Анализът му е изключително актуален и за жителите и туристите на Свети Влас, Несебър и Южното Черноморие, тъй като политическите процеси в страната пряко влияят върху средата, в която живеем и почиваме.

Според Лозанов, изборният резултат е ясен знак за обществената умора от статуквото. „Достатъчно е една сила да е нова, за да стане първа. Това е политическият ефект от нравствения мързел“, коментира той, визирайки категоричната победа на Румен Радев и „Прогресивна България“ с около 45% подкрепа. Избирателите са предпочели промяната пред утвърдените, но компрометирани партии, което е довело до изненадващи резултати дори за социолозите.

Един от основните рискове, които Лозанов очертава пред Радев, е опасността от „опиянение от цялата власт“. „Историята познава примери, които не са добри – 9 септември, 10 ноември и сега, ако се стигне до автокрация, 19 април (датата на изборите през 2025 г.) може да стане ключова“, предупреждава медийният експерт. Той вижда паралели между възхода на Радев и този на Иван Костов през 1997 г., когато ОДС печели изборите с пълно мнозинство и предприема трудни, но необходими реформи. „И двамата са минали през летателни школи – Костов е учил месец и половина за летец, Радев е професионален пилот. Това е интересен детайл, но не е водещ“, уточнява Лозанов.

Лозанов не подминава и ролята на Бойко Борисов и ГЕРБ. Той припомня, че през 2009 г. Борисов получава почти пълно мнозинство, но с времето моделът му се свързва не само с неговото име, но и с това на Делян Пеевски. „Борисов признава, че ГЕРБ е загубил антикорупционния си профил. Това е първата стъпка към възстановяване на доверието“, отбелязва експертът. В същото време Лозанов описва новата властова конфигурация като „триглав премиер“ – официален (Росен Желязков), задкулисен (Борисов) и най-отзад (Пеевски), който „казва какво може и какво не може в държавата“.

Особено внимание Лозанов отделя на съдебната реформа. Според него оставката на Борислав Сарафов не е начало на реална промяна, а по-скоро „реверанс на дълбоката държава към победителя“. „Това е сигнал, че старите структури са готови да се адаптират, но не и да се премахнат“, коментира той.

Лозанов не пропуска да засегне и темата за БСП. Той е категоричен, че партията е изгубила своята роля и не е успяла да се модернизира. „България има нужда от лява партия, която да представлява интересите на хората, но БСП заложи на соцносталгиците и не успя да привлече новите поколения. Партията трябва да скъса с комунистическото си наследство и да стане модерна западноевропейска лява сила“, смята той.

В анализа си Лозанов обръща внимание и на промените в медийната среда. Той отбелязва, че подкастовете се налагат като алтернатива на традиционните медии, но предупреждава за появата на „хибридчици“, които използват онлайн формати, за да разпространяват конспиративни теории под прикритие на журналистика. „Медйната среда е силно фрагментирана и това е предизвикателство за демокрацията“, подчертава експертът.

Накрая Лозанов си спомня и за дядо си, който след 9 септември засажда орех, за да стои под сянката му, докато „не паднат комунистите“. „Това е символ на упоритост и надежда, която трябва да пазим и днес“, завършва той.

Телевизионните награди „Свети Влас“, организирани от създадения от Иван Гарелов „Кръг 11“, също са споменати в интервюто. Лозанов подчертава, че събитието е важна инициатива за насърчаване на качествената журналистика и медийна култура в България.