Всяко десето бебе, родено в България, идва на бял свят преждевременно. Това е тревожен факт, който постави темата за преждевременните раждания в центъра на вниманието по време на Петия национален конгрес по неонатология, провел се в Свети Влас на 15 май 2026 г. Форумът събра водещи специалисти в областта, които обсъдиха напредъка в грижата за недоносените деца и дадоха надежда на много семейства.
Емоционалният акцент на събитието беше историята на 11-годишния Росен, роден в 27-ма гестационна седмица с тегло едва 1 килограм и 150 грама. Днес той е живо и здраво дете, благодарение на усилията на екипите в неонатологичните отделения.
„Росен се роди по спешност и беше много малък. Имахме страхове, но доверието в лекарите ни даде сила“, сподели майка му Катерина Методиева. Тя изрази своята признателност към специалистите, които са се борили за живота на детето ѝ.
По данни, представени по време на конгреса от проф. д-р Христо Мумджиев, ръководител на Българската асоциация по неонатология, около 9% от новородените в страната са преждевременни. Това е значително над средноевропейското ниво, което е около 6.5%. „Причините за преждевременните раждания са комплексни и зависят не само от медицинските фактори, но и от социалната среда и начина на живот на бъдещите майки“, коментира проф. Мумджиев.
Въпреки високия процент, положителната тенденция е, че все повече недоносени деца успяват да оцелеят и да се развиват пълноценно. „Над половината от тях преминават успешно през лечението и израстват като здрави хора“, допълни той. Това се дължи както на напредъка в медицината, така и на все по-добрата организация и координация между лечебните заведения.
Доктор Стиляна Томова, началник на Отделението по неонатология в УМБАЛ – Бургас, подчерта, че съвременната апаратура за обдишване е от ключово значение за оцеляването на недоносените. „Новите апарати са по-сензитивни и позволяват по-щадяща грижа за белите дробове на малките пациенти. Това значително увеличава шансовете им за оцеляване и намалява риска от усложнения“, обясни д-р Томова.
Историята на Росен е ярък пример за това колко много може да постигне медицината, когато работи в синхрон с отдадеността на специалистите. На 11-годишна възраст той вече е ученик и с усмивка споделя, че иска да стане лекар, за да помага на други деца като него. „Благодаря на всички лекари и сестри, които се грижиха за мен. Без тях нямаше да бъда тук днес“, казва Росен.
Петият национален конгрес по неонатология в Свети Влас не само постави акцент върху медицинските постижения в грижата за недоносените деца, но и показа, че надеждата и вярата в науката могат да променят съдбата на цели семейства. Въпреки предизвикателствата, които стоят пред българското здравеопазване, историята на Росен и на още хиляди недоносени деца в страната е доказателство, че медицината напредва и че всяко дете заслужава шанс за пълноценен живот.