Новото правителство на България предизвика оживени дискусии с решението си да прекрати държавната охрана на бившия премиер Бойко Борисов и депутата Делян Пеевски. Според публикации във Флагман.Бг, този ход е не толкова заради реална заплаха за живота им, колкото за да ги предпази от народното недоволство и да спре поредното разхищение на публични средства за личната сигурност на влиятелни политици.
Охраната – символ на статуквото
Делян Пеевски и Бойко Борисов дълго време бяха сред най-охраняваните фигури в държавата. Подобна защита обаче е свързана с огромен разход за държавния бюджет и често е използвана като символ на власт и недосегаемост. Авторът на анализа във Флагман.Бг твърди, че тази охрана не е била необходима за предпазване от смъртна опасност, а по-скоро за да ги изолира от гнева на обществото, породен от действията им.
Исторически паралели
В статията се посочват редица примери на влиятелни личности от българския преход, които въпреки огромните си ресурси и често бодигардове, са били убити. Сред тях са Андрей Луканов, Васил и Георги Илиеви, Иво Карамански, Илия Павлов и Алексей Петров. Тези примери служат за илюстрация на факта, че охраната не е гаранция за безопасност и че дори най-влиятелните хора могат да станат жертви на насилие.
Финансовата страна на въпроса
Българските данъкоплатци дълго време финансираха охраната на Борисов и Пеевски. Сега, когато и двамата вече могат да си позволят частна охрана със собствени средства, въпросът за държавните разходи за тяхната сигурност изглежда още по-остър. Решението на правителството може да се разглежда като стъпка към по-рационално използване на публичните средства и ограничаване на привилегиите, които дълго време са били част от политическата култура в България.
Символично значение
Свалянето на охраната е по-скоро символичен акт, отколкото реална промяна в сигурността на Борисов и Пеевски. Въпреки това, символиката е силна – посланието е, че вече няма да има специални права за определени политици и че всички са равни пред закона. Дали това ще доведе до реална промяна в политическата култура предстои да видим, но решението със сигурност е крачка в правилната посока.