Традиционните медии са загубили монопола си върху информацията, но имат шанс да спечелят монопола върху доверието – това заяви журналистката и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС Весислава Антонова по време на дискусията „Телевизия извън телевизията“ в рамките на 16-ото издание на Наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“.
Според Антонова, която е и член на Комисията по журналистическа етика, трансформацията на медийната среда е необратима. „До около 2006–2007 година хората търсеха медиите за информация. Днес обаче медиите следват хората“, коментира тя, позовавайки се на данни от международно изследване на Института „Ройтерс“ и Оксфордския университет.
Проучването показва, че аудиторията до 35 години възприема съдържание основно през мобилни телефони и платформи като Facebook, YouTube, TikTok и Viber. Това води до разпокъсване на общата публична сфера и всяка аудитория получава различна информационна картина.
Антонова подчерта, че подкастите, макар и набиращи популярност, имат своите дефицити – липса на ясен финансов модел и липса на етични ангажименти. „Нито веднъж не съм виждала български подкаст да извежда надпис, че спазва Етичния кодекс на българските медии или този на Съвета на Европа“, посочи тя. По думите ѝ, най-популярните подкаст водещи у нас често се оказват лица, чието съдържание става част от пропаганден наратив.
Тя акцентира върху факта, че новите дигитални формати не могат да заместят традиционната журналистика, тъй като покриват само избрани части от информационната картина. „Подкастите и социалните мрежи не могат да осигурят пълноценен обществен дебат, какъвто традиционните медии са в състояние да предложат“, отбеляза Антонова.
Журналистите у нас все още не са достатъчно подготвени да разпознават фалшиви новини или материали, генерирани от изкуствен интелект, смята тя. В тази връзка тя посочи и ролята на регулаторите, като даде за пример реакцията на Съвета за електронни медии при разпространение на чувствително видеосъдържание в интернет, включително координация с платформи като YouTube.
Антонова цитира и изказване на един от авторите на документалния филм „Г-н Никой срещу Путин“, според когото най-големият риск не идва от традиционните медии, а от задължителни информационни среди като образованието. Според нея именно в образователната система се зараждат най-дълбоките убеждения и нагласи, които по-късно влияят на общественото мнение.
В заключение Антонова подчерта, че младата аудитория в България е достигала до обществените протести не чрез традиционните медии, а чрез инфлуенсъри и подкастъри. „Медиите трябва да се адаптират към новите реалности и да търсят начини да достигнат до младите хора там, където те прекарват времето си, но без да жертват професионалните си стандарти и етични принципи“, заяви тя.