През последните години България се сблъсква с все по-чести и разрушителни наводнения и засушавания. Проблемът е комплексен и се дължи на комбинация от фактори – от занемарени хидротехнически съоръжения и остаряла инфраструктура, до липса на ефективна координация между институциите. Както предупреждава инж. Пламен Никифоров, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по водно дело, въпреки вложените милиони в стратегии и проекти, ефектът е минимален, а рискът за населението и икономиката расте.
„България е сред петте най-бедни на водни ресурси държави в Европа, ако не се отчитат водите на река Дунав. Това е тревожен факт, който в комбинация с остарялата инфраструктура и неправилното управление на водните ресурси води до наводнения и засушавания“, коментира инж. Никифоров. Той припомня тежките наводнения във Варна и Мизия през 2014 г., тези в Карлово и региона през 2022 г., както и бедствията по Южното Черноморие в Царево и Приморско през 2023 г.
За съжаление, и през 2025 г. бедствията не подминаха страната. Десетки населени места в централната част на Северна България пострадаха от наводнения, а в курортите Свети Влас и Елените също имаше сериозни щети. „Това показва, че проблемът е системен и не може да бъде решен с еднократни действия“, подчертава инж. Никифоров.
Сред основните проблеми, които експертът изтъква, е състоянието на изоставените хидротехнически обекти. „Имаме язовири като „Кюстендил“, „Нейковци“, „Индже войвода“ и „Бяла“, в които са вложени милиони левове, но днес те са изоставени и създават риск от наводнения. Необходима е експертна оценка на всички подобни обекти, за да се реши съдбата им“, обяснява той.
Друг пример за пропусната възможност е пречиствателната станция в Сливен, която е над 90% готова, но не функционира от 2009 г. „Това е огромен провал. Вместо да работи за подобряване на екологичното състояние на града и региона, тя стои неизползваема“, казва инж. Никифоров.
Решенията на проблема изискват цялостен и дългосрочен подход. Това включва модернизация на водната инфраструктура, ефективно управление на водните ресурси, координация между институциите и инвестиции в нови технологии за пречистване и съхранение на вода. „Не можем да си позволим повече да влагаме милиони в стратегии, които не дават резултат. Време е за реални действия“, заключава инж. Пламен Никифоров.
За жителите и гостите на Свети Влас и Южното Черноморие тези проблеми са особено актуални. Наводнението през 2025 г. в курорта показа колко уязвими са крайбрежните зони при екстремни климатични явления. Необходимо е да се вземат мерки за укрепване на бреговата ивица и подобряване на отводнителните системи, за да се гарантира безопасността на хората и опазването на туристическия потенциал на региона.