Традиционните медии са загубили монопола върху информацията, но имат шанс да спечелят монопола върху доверието. Това заяви журналистът и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС, Весислава Антонова, по време на дискусията „Телевизия извън телевизията“, която се проведе в рамките на 16-ото издание на Наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“.
Според Антонова, в съвременната медийна среда, която е силно фрагментирана и повлияна от дигитализацията и изкуствения интелект, доверието е ключов фактор. Тя посочи, че ако до 2006–2007 г. хората са търсели медиите, то днес медиите следват хората. Причината за това е, че аудиторията до 35 години възприема съдържание основно през мобилни телефони и платформи като Фейсбук, Ютуб, ТикТок и Вайбър, показва и доклад на Института „Ройтерс“, цитиран от Антонова.
Журналистката коментира и ролята на новите дигитални формати, като например подкастите. Тя подчерта, че макар да са популярни, те не могат да заместят традиционната журналистика, тъй като покриват само избрани части от информационната картина. „Подкастите имат дефицити като неясно финансиране и липса на етични ангажименти. Аз никога не съм виждала български подкаст да извежда надпис, че спазва Етичния кодекс“, заяви Антонова, която е и член на Комисията по журналистическа етика.
Тя допълни, че някои от най-популярните подкаст водещи у нас често се оказват лица, чието съдържание става част от пропаганден наратив. Това е особено тревожно, тъй като образованието, което е задължително, се оказва най-опасната среда за разпространение на пропаганда, цитирайки автор на документалния филм „Г-н Никой срещу Путин“. „Много по-опасна е пропагандата в училище, защото образованието е задължително и всички преминават през него“, каза Антонова.
Изкуственият интелект също е сериозно предизвикателство за журналистиката. Той променя начина, по който се създават, обработват и разпространяват новините, но в същото време журналистите не се чувстват достатъчно подготвени да разпознават фалшиви или генерирани материали. Въпреки това, традиционните медии частично възстановяват доверието, макар че медийната среда остава силно фрагментирана и никой вече не получава една и съща информационна картина.
Антонова посочи и ограничените механизми за контрол в медийната среда. Съветът за електронни медии (СЕМ) например реагира при разпространение на чувствително видеосъдържание в интернет, включително чрез координация с платформи като Ютуб, но регулацията остава чувствителна тема, балансираща свободата на изразяване и защитата на аудиторията.
Международното изследване, цитирано от Антонова, формулира седем журналистически роли, които са под въпрос в новата медийна среда. Това показва, че журналистите трябва да се адаптират и да намират нови начини да изпълняват своята мисия – да информират обществото по достоверен и отговорен начин.